Проклятието на „Пеещия кладенец“ в Странджа

Изгубената мистерия на Странджа: Кой пее от "Гърлото на земята"?

​

Повечето хора знаят за Гробницата на Бастет, но чували ли сте за „Пеещия кладенец“? 🌑 Гласът на младия учен, който излязъл от него с напълно побеляла коса, замлъкнал завинаги. Какво има на дъното на кладенец, който показва небето вместо вода? Времето там спира, а Странджа пази своята най-страшна песен. 🎶🕯️

Дълбоко в сърцето на Странджа, далеч от туристическите пътеки, съществува място, което старите хора наричат „Гърлото на земята“. Това не е пещера, а стар каменен кладенец, изграден от огромни монолити, които не приличат на нито един градеж от района.

​Легендата за сребърните гласове

​Мистерията започва през лятото на 1964 година, когато група хидролози проучват подземните води в района. Те откриват кладенеца в гъстата гора, затрупан с клони и камъни. Когато го разчистват, се случва нещо необяснимо – при пълнолуние от дълбините му започват да излизат мелодии. Не е шум на вода, а кристално чисти женски гласове, пеещи на език, който звучи като архаичен диалект, но никой не разбира думите.

​Инцидентът

​Един от младите учени, воден от скептицизъм и любопитство, решава да се спусне с въже, за да провери дали няма някаква естествена акустична пещера отдолу. Когато го изваждат десет минути по-късно, той е напълно побелял. Човекът не проговаря нито дума до края на живота си, а в дневника му е намерено само едно изречение:

​„Там долу няма дъно, има небе. И те гледат нагоре.“

​Невидимата граница

​Местните овчари твърдят, че около кладенеца времето тече различно. Случвало се е човек да седне за почивка край него, да му се стори, че са минали пет минути, а когато се прибере в селото, да се окаже, че са изминали три дни. Животните категорично отказват да доближават мястото – кучетата започват да вият от страх, а овцете се разбягват, сякаш са видели хищник.

​Защо е забравена?

​През 70-те години мястото е обявено за „зона с повишен радиационен фон“ и е оградено с бодлива тел, въпреки че замерванията не показват нищо необичайно. Днес следите към „Пеещия кладенец“ са заличени от природата, но любители на паранормалното твърдят, че ако се изгубиш в Странджа при пълна луна, можеш да чуеш песента... и тя ще те води, докато не те погълне.