Виц парад

Новини 2135 г.: "Пусната е първата редовна линия Земя – Марс. Движението по автомагистрала "Хемус" в района на Витиня се извършва в едната лента, поради ремонт.

 

Кукерите в България – една от най-старите български традиции от времето на траките

 Кукерите в България – една от най-старите български традиции от времето на траките. Всяка зима много хора във България се обличат като кукери (чудовища) и участват в кукерски игри и фестивали и различни празнични събития. Кукерското хоро за прогонване на зли духове е един от най-завладяващите предхристиянски ритуали в България, признат от ЮНЕСКО. Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от времето на траките през VІ-ти век.

Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати,  баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, джумали, кьопек бей или джамалари, са участниците на карнавалните маскаради в Югоизточна Европа. Фестивалите обикновено се провеждат в началото на Великия пост, най-често на Сирни понеделник. В някои райони, като Западна България, това може да става и между Коледа и  Богоявление по време на мръсните дни.

Името кукери произлиза от старославянската дума „кука„, която означава зъл дух. Сложните костюми покриват цялото тяло на кукерите. Най-интересната част е украсената маска, изработена от кожи или дърво. Обикновено представлява животно и може да бъде с две лица. Комплект звънци (чанове), прикрепени към колана, сигнализират на жителите на отделните населени места, когато кукерите наближат къщата. Кукерските празници обикновено започват след Нова година и завършват преди Великите пости.

Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта. В наши дни кукерските маскарадни игри имат по-скоро карнавален характер. При това маските са станали по-пищни и атрактивни за публиката. 

Кукерите в България – кога се провеждат кукерските фестивали?

Кукерските празници започват още на 01 Януари в град Разлог. Кукерският фестивал е познат под името „Старчевата”, като почти всички жители на града се обличат в кози кожи и интересни колоритни костюми. В съседната община Банско също се прави ежегоден кукерски фестивал от доста години. Интересно е да отбележим, че в средата на месец Януари в Разлог се провежда Международен кукерски фестивал. Той се провежда през няколко години, като в него вземат участници от България, Италия, Франция, Турция, Македония, Сърбия и др.

Най-голямото кукерско събитие в България и на Балканите е Фестивалът Сурва. Той се провежда в град Перник в края на януари. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“. Кукерски носии и танци могат да се видят и по време на маскарадите в Симитли, Равно поле, Благоевград, Брежани и т.н. в средата на януари. Благоевградска област е богата на кукерски традиции, а през януари в много села има паради.

Международните фестивали на кукерските и маскарадни игри „Кукове“ в Раковски, „Кукерландия“ в Ямбол, както и Националният кукерски събор „Поклади“ в Момин проход обикновено се провеждат в края на февруари или началото на март. В съботата преди Сирни Заговезни в град Карлово се провежда кукерският празник „Старчовден„. Кукерите тук се наричат старци и игрите се изпълняват само от мъже. Кукерите в село Елешница (общ. Разлог) пък се появяват на Великден.

История и символика на кукерите в България

Кукерите обикновено представляват персонаж, който отразява съществени за времето си социални, тиранически, обществени отношения. Участват главния кукер, войници, момци и девойки. Някъде има поп, булка, баба, лекар, мечка и други. Всички са костюмирани и маскирани. Играта е пантомимна – скачане, гонене, преследване на публиката и обратно. Всичко това създава голям шум и смях. Накрая се оформя целият смисъл, който е символично и митично осигуряване на плодородие по посевите.

Публиката участва активно в действието, като дразни кукерите или отвлича бабата, детето ѝ или някои от момите, за което е гонена и наказвана от кукерите. Кукерът се опитва да предпази бабата или закача момичета от публиката, с която активно взаимодействат и кадията, харачарите, бръснарят.

Накрая главният кукер запряга момите в рало и оре по площада и улицата. Начертава няколко бразди, след което му подават шиник с жито и го сее, като разпръсква житото, захвърля шиника и благославя за голямо плодородие. Следва търкалянето и играта на земята от маскираните кукери. Накрая главният кукер разчупва нарочно приготвена пита с пара и раздава на околните. На който се падне парата, той бива избран за главен кукер за следващата година. Именно в това се крие символиката. Да има богато плодородие през годината и домовете да бъдат пазени от зли сили и нечисти помисли.

Кукерите са свързани със земеделския бит и в редица действия изразяват надеждата и очакването за голям берекет. Те прогонват злото от нивите и дворовете на стопаните, а техните магически действия оплождат природата, „та да се роди и прероди“ – както казват старите хора.

Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Българската кукерска традиция е представена от много населени места от цялата страна. Кукерските костюми са изработени от животински кожи (най-често козя кожа от дългокосместа порода кози). А най-важният елемент от костюмите са звънците (чанове или хлопки), чието тегло може да достигне 40-50 кг. Това е една мистична традиция, останала от векове. Надяваме се да остане и за векове в бъдещето на България!

Източник - kakda.org

Двама студенти си говорят...

Двама студенти си говорят:

– Да си вземем прасе?

– Ами… много е мръсно.

– Карай бе, то прасето ще свикне!

 

Виц за кучетата Калвин и Клайн

– Как се казват кучетата ти?

– Калвин и Клайн.

– Ама това са имена на гащи!?

– Да, де… щото кучетата са боксери.

 

Какво може да напрегне един мъж?

Попитали радио Ереван...

Български учени откриха нов вид растение в Родопите

Sideritis elica (Родопска елика) - Sideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev е новият вид, който е открит и описан от доц. Ина Анева (научен секретар на направлението "Биоразнообразие, биоресурси и екология" и изследовател в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН), от проф. Петър Желев (Лесотехнически университет) и от гл. ас. д-р Георги Бончев (Института по физиология на растенията и генетика, БАН).

Това съобщи пресцентърът на Българската академия на науките (БАН), предава БТА.

Sideritis elica (Родопска елика) се отличава морфологично от известния Мурсалски чай (Sideritis scardica), а разликите са потвърдени на молекулно ниво чрез прилагането на генетични анализи. Най-съществените морфологични характеристики, които отличават новия вид, са свързани с начина на разклоняване на стъблото, широчината и дължината на първите три листни двойки, дължината на връхчето на присъцветника и високата интензивност на овласяване. Видът е част от секция Empedoclia на род Sideritis, която е сложна в таксономично отношение група, включваща 47 вида, разпространени в Източното Средиземноморие. Филогенетичният анализ показва ясни разлики между изследваните таксони и 6,8 процента генетична дивергенция между тях.

Sideritis elica расте в биосферен резерват "Червената стена", в Западните Родопи. Популацията има ниска численост, което налага предприемането на мерки за опазването на вида в природата. Находището обхваща горната част на скалист склон, който в заравнената билна част преминава в смесена гора от черен бор и воден габър.

За добре проучени във флористично отношение страни, каквато е България, откриването на нови видове растения е сравнително рядко събитие.

Видът е наречен в чест на майката на доц. Ина Анева - Елка, като признание за нейния ботанически ентусиазъм, подкрепа и вдъхновяваща помощ по време на всички проучвания, уточняват от БАН.