Всеки път, когато направи някоя беля и баща му го затвори в дърводелската работилница (столарната), Емил запълва времето си, като издялква по една фигурка от дърво.
Една от най-известните и комични бели, изпратили Емил в работилницата (и донесли му ново човече), е историята със супника.
Всичко започва на обяд, когато семейството яде вкусна месна супа. На дъното на супника остава малко капка бульон. Тъй като Емил много обича супа, той решава да изближе дъното и пъха цялата си глава вътре.
За негово съжаление главата му заседва стабилно.
Ето как се развива спасителната акция:
Вкъщи: Майка му и баща му се опитват да го издърпат за ушите, но той пищи, че боли. Пробват със сапунена вода, но без успех.
Пътят до доктора: Баща му Антон решава да заведе Емил на доктор в града, за да строшат супника безопасно. Супникът обаче е скъп – струва цели 4 крони!
При доктора: Докато са в кабинета, Емил без да иска се навежда, удря супника в ръба на масата и той се разцепва сам на две половини.
Ироничният обрат: Семейството спестява 5 крони за операцията, но майката залепва супника с лепило. Още на следващия ден Емил пъха главата си вътре отново, за да покаже на сестричката си Ида как е станала белата – и този път баща му му удря такъв шамар върху супника, че той се троши окончателно!
Резултатът? Загубен супник, разярен баща и Емил, изпратен право в столарната, където с удоволствие издялва поредното си дървено човече.
Броят на човечетата
В края на поредицата от книги на Астрид Линдгрен, общият брой на дървените човечета е 369.
Ето и малко контекст за неговата „колекция“:
Човече №300: Това е специално число, което Емил отбелязва с подобаващо „празнуване“, макар и затворен.
Човече №369: Това е последната фигурка, която той издялква, преди окончателно да спре да прави бели (или поне преди да порасне и да стане кмет на общината).
Няма коментари:
Публикуване на коментар