Хрельовата кула е една от най-добре запазените отбранителни кули в България

Хрельовата кула е най-старата запазена сграда в Рилския манастир и единственият оцелял средновековен строеж от първия манастирски комплекс.

Построена е през 1334 - 1335 г. по заповед на българския велможа севастократор Стефан Хрельо.

Кулата е висока около 24 м, има 5 етажа и стени с дебелина близо 1,8 м. 

Служила е като крепост, убежище за монасите и място за съхраняване на най-ценните манастирски реликви.

В миналото входът на кулата е бил на по-високо ниво и се достигал по подвижно мостче, което е можело да бъде прибрано при опасност.

Малцина знаят, че в основата на Хрельовата кула е имало кладенец с питейна вода, а вътре - умивалник и санитарни помещения - рядко срещано удобство за подобно отбранително съоръжение.

Масивните стени, високият вход, собственото водоснабдяване и бойниците правели изключително трудно превземането на Хрельовата кула.

Рилският манастир многократно е страдал от нападения, грабежи и пожари през османския период, но няма запазени източници, които да свидетелстват, че Хрельовата кула е превземана със сила. Вероятно нейната здравина е причината да оцелее до наши дни, докато почти всички останали средновековни постройки на манастира са изчезнали. Това всъщност е един от най-любопитните факти за кулата - почти 7 столетия тя стои непокорена и остава един от най-автентичните паметници на Второто българско царство.

Най-ценното съкровище на кулата се намира на последния етаж - малкият параклис "Преображение Господне". Там са съхранени стенописи от XIV в., включително и най-ранното известно изображение на Свети Иван Рилски.

Хрельовата кула е една от най-добре запазените отбранителни кули в България. Тя е и своеобразен жив мост между манастира на Свети Иван Рилски от XIV в. и величествения комплекс, който виждаме днес.

Проклятието на „Пеещия кладенец“ в Странджа

Изгубената мистерия на Странджа: Кой пее от "Гърлото на земята"?

​

Повечето хора знаят за Гробницата на Бастет, но чували ли сте за „Пеещия кладенец“? 🌑 Гласът на младия учен, който излязъл от него с напълно побеляла коса, замлъкнал завинаги. Какво има на дъното на кладенец, който показва небето вместо вода? Времето там спира, а Странджа пази своята най-страшна песен. 🎶🕯️

Дълбоко в сърцето на Странджа, далеч от туристическите пътеки, съществува място, което старите хора наричат „Гърлото на земята“. Това не е пещера, а стар каменен кладенец, изграден от огромни монолити, които не приличат на нито един градеж от района.

​Легендата за сребърните гласове

​Мистерията започва през лятото на 1964 година, когато група хидролози проучват подземните води в района. Те откриват кладенеца в гъстата гора, затрупан с клони и камъни. Когато го разчистват, се случва нещо необяснимо – при пълнолуние от дълбините му започват да излизат мелодии. Не е шум на вода, а кристално чисти женски гласове, пеещи на език, който звучи като архаичен диалект, но никой не разбира думите.

​Инцидентът

​Един от младите учени, воден от скептицизъм и любопитство, решава да се спусне с въже, за да провери дали няма някаква естествена акустична пещера отдолу. Когато го изваждат десет минути по-късно, той е напълно побелял. Човекът не проговаря нито дума до края на живота си, а в дневника му е намерено само едно изречение:

​„Там долу няма дъно, има небе. И те гледат нагоре.“

​Невидимата граница

​Местните овчари твърдят, че около кладенеца времето тече различно. Случвало се е човек да седне за почивка край него, да му се стори, че са минали пет минути, а когато се прибере в селото, да се окаже, че са изминали три дни. Животните категорично отказват да доближават мястото – кучетата започват да вият от страх, а овцете се разбягват, сякаш са видели хищник.

​Защо е забравена?

​През 70-те години мястото е обявено за „зона с повишен радиационен фон“ и е оградено с бодлива тел, въпреки че замерванията не показват нищо необичайно. Днес следите към „Пеещия кладенец“ са заличени от природата, но любители на паранормалното твърдят, че ако се изгубиш в Странджа при пълна луна, можеш да чуеш песента... и тя ще те води, докато не те погълне.

ЮНЕСКО предупреждава: Разрушително цунами удря на километри от България

 В списъка са още Марсилия, Александрия, Истанбул и Кан

Скоро цунамитата може да се окажат един от основните проблеми в Европа, предупреди ЮНЕСКО. Почти 100% е шансът през следващите 30 години вълни с повече от метър височина да ударят големи градове, разположени на Средиземноморието или около него, каквито са Истанбул, Марсилия и Александрия. Турският мегаполис са намира на по-малко от 300 км от българската граница.

Предполага се, че рискът от цунами в средиземноморските крайбрежни общности ще нарасне заради повишаването на морското равнище. Общностите в Тихия и Индийския океан, където цунамитата са по-характерни, са наясно с опасностите от природното бедствие. В други крайбрежни райони обаче, включително и около Средиземно море, появата на подобни разрушителни вълни често е подценявана, подчертават от ЮНЕСКО.

И предупреждават - до следващата година пет рискови общности в района на Средиземно море ще се присъединят към 40 други "готови за цунами" малки и големи градове в 21 държави. Освен Марсилия, Александрия и Истанбул в списъка са включени Кан и Чипиона, който е град на испанския бряг на Атлантическия океан близо до Кадис.

Програмата "Готови за цунами" е част от по-широките усилия на ЮНЕСКО преди стартирането на конференцията на ООН за океаните в Лисабон следващата седмица. Целта е да се гарантира, че всички застрашени общности ще знаят какво да правят при поява на това природно бедствие до 2030 г.

"Цунамита от 2004 и 2011 г. бяха сигнал за събуждане", каза Бернардо Алиага, водещ експерт по темата в ЮНЕСКО, цитиран от британския "Гардиън" и "24 часа".

“Изминахме дълъг път от 2004 г. Днес сме по-безопасни. Но има пропуски в готовността и трябва да се подобрим. Трябва да се уверим, че предупрежденията се разбират от посетителите и общностите на тези райони”, коментира той.

ДА СИ ПРИПОМНИМ

Цунамито в Индийския океан точно след Коледа през 2004 г. беше най-смъртоносното в историята.

То уби около 230 000 души в 14 държави.

През 2011 г. пък земетресението с магнитуд 9,1 по Рихтер и последвалото цунами, чиито вълни достигнаха близо 40 метра височина, уби 18 хил. души в Япония.

От невижданата трагедия в Индийския океан през 2004 г. досега Центърът за предупреждение за цунами в Тихия океан на ЮНЕСКО, управляван от САЩ, е уловил 125 предупредителни сигнала.

Създадени са 12 центъра за следене на водните маси, покриващи по-голямата част от океаните.

Пет от тях отговарят за зоните около Средиземно море и североизточния Атлантически океан, т.е. следят районите около Гърция, Турция, Италия, Франция и Португалия.

"Рискът от цунами е подценяван на повечето места", каза Алиага. Според него събитията не са много чести, а реалният страх от тях не се предава от едно поколение на друго. "Трябва да разпространим съобщението", добави той.

Източник - bgonair.bg