Какъв строител е бил Кольо Фичето?

Дори днешните порои не могат да му бутнат моста постоен от него

 

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.

Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.

Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.

Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).

Известни постройки

Беленски мост над река Янтра край град Бяла (1865 – 1867)

Църква „Света Троица“ в Свищов (1867)

Икономовата къща в Дряново (1859)

Камбанарията в Пчелище

Мост над река Росица, Севлиево

Мост над Дряновска река, Дряново (1861)

Църквата „Св. Никола“, Дряново (1849 – 1851)

Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир край В. Търново

Църква „Св. пророк Илия“, Плаковски манастир

Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица

Църква „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир (1840 – 1841/2)

Чешма в двора на Соколски манастир, до Етъра край Габрово

Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново

Църква „Св. Никола“, В. Търново

Църква „Св. Богородица“, В. Търново

Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново

Сградата (изгоряла и възстановена) на бившия конак, Велико Търново, сега музей „Народно събрание“.

Църква „Св. Марина“, В. Търново

Църква „Св. Димитър“, Лясковец

Църква „Св. Богородица“, с. Присово

Ханът на хаджи Николи Минчоолу, В. Търново

Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново

Църква „Света Троица“ в Патриаршеския манастир край В. Търново (от 1847 до 1913 г.)

Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872 – 1874, оригинален до 1925 г.)

Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново

Църква „Св. Спас“, В. Търново 

Източник - Уикипедия