Извори на св. Марина връщат здравето

ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ, КАЗВАТ МЕСТНИТЕ

Жива вода от пещерата „Света Марина“ помага на жените при безплодие

Всяка година на 17 юли вярващи в силата на светицата се отправят на поход към едно от най-мистичните места в Странджа

Древна легенда разказва за жена, която много искала да си има дете, но не можела да зачене. Годините минавали, а тя все не успявала да се сдобие с рожба. Тогава, отчаяна, тя се обърнала към Слънцето за помощ.

„Ще ти помогна да сбъднеш мечтата си. Ще родиш дете, но ще го обречеш на мен“, рекло Слънцето. Жената се съгласила, без да се замисли. И когато на бял свят се появило чудно красиво момиченце, тя решила да го скрие вдън горите Странджански.

Дълго се лутала майката, накрая стигнала до пещера, потулена в дълбоко усое, с вход, покрит от пелена от зелен бръшлян. Решила там да остане, докато Слънцето не забрави за оброка.

Случило се така, че слънчев лъч все пак проникнал през клоните на дърветата, надвесени над пещерата. Детето протегнало ръчички да го докосне, Слънцето го видяло и го грабнало при себе си на небето.

Момичето пораснало и понякога слизало на земата, в пещерата, където видяло майка си за последно. Понякога му ставало тъжно и от очите му се отронвали сълзи като бели перли.

Девойката се казвала Марина, а пещерата, в която тя слизала понякога, е считана за едно от най-мистичните места в Странджа, разказват старите хора от Малко Търново. Те искрено вярват, че водата, която се стича по стените на пещерата, е жива. Една от силите й да помага на жени при безплодие.

Светилище

Уникално светилище се намира и в Странджа, до село Сливарово, на 12 километра от главния път за Малко Търново и на 95 км от Бургас. В този край на България св. Марина се приема за сестра на св. Илия Гръмовержец и се нарича огнената светица. Там има пещера, в която водата тече по стените и се събира в съдове, оставени от болните на пода. Тя си пие за всякакви болести. Наоколо дърветата са отрупани с конци и дрехи. Вярва се, че те също поемат болестта на човека. Светилището е било най-големият култов център в Югоизточна Тракия. Хора отблизо и далече идвали тук на поклонение и “смиване“ с целебна цел. С тази пещера е свързана и много древна традиция – да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро изображения на болния орган, както и на цели човешки фигури. Този ритуал се практикува и днес. Вярва се, че болестта ще остане върху макетите на органи в пещерата. В гората наоколо има много лечебни извори, орисани от светицата.